Разговарям с доц. Спас Ташев, ръководител  на департамент Демография“ в

Разговарям с доцент Спас Ташев, началник  на департамент „ Демография “ в ИИНЧ-БАН, а също по този начин преподава в Катедра „ Национална сигурност и обществена администрация “ при Правно-историческия факултет на ЮЗУ „ Неофит Рилски “, Благоевград. Той е създател и пръв шеф на Културно-информационния център на Република България в Скопие и някогашен заместник-председател на Държавната организация за българите в чужбина.

- Какво ще се случи един ден, когато броят на работещите у нас се изравни с този на пенсионерите, както е тръгнало, доцент Ташев?

- Съгласно настоящата демографска статистика, към края на 2023 година популацията в България в трудоспособна възраст е малко под 3,8 млн. души, до момента в който броят на пенсионерите е 1,7 млн. Това значи, че в пенсионния фонд за образуването на една пенсия постъпват отчисления от 2,2 души. Сумата е прекомерно дребна даже и за ниските пенсии в България, което постанова нуждата от държавния бюджет да се вършат вноски в пенсионния фонд. Ако би трябвало да изведем практическата последица,

настоящето положение на демографията предопределя ниското равнище на пенсиите и увеличението на възрастта за пенсиониране.

Критичното отношение е 3:1 и ние от дълго време сме минали тази алена линия. Това е обаче единствено единият аспект на възрастовата взаимозависимост. Когато тя се пресмята, взима се поради и броят на още една „ подвластна “ възраст – тази на популацията в детска и ученическа възраст под 15 години. Към края на 2023 година нейният брой е 977 417 души и цената на коефициента за възрастова взаимозависимост е 70,99. От тук следва неизбежно натоварване на обществената система като цяло, а освен на пенсионната. Например директно отражение намира в опазването на здравето и предопределя неприятните резултати.

- Кои са действителните демографски проблеми, които имаме?

- Проблемите са разпознати, през годините са разработвани и разнообразни оферти за решения, доста от тях са направени в нашия институт. Тук обаче изпъкват два извъндемографски казуса. От една страна връзката сред науката и взимането на управнически решения е скъсана, въпреки това у нас липсва управническа последователност.

Тъкмо обещано държавно управление разбере значимостта на проблемите, стартира да обмисля провеждането на някаква демографска политика и то пада от власт.

Идват други, които го отхвърлят и всичко стартира изначало. Затова е извънредно време у нас да се сътвори база данни за демографската управническа памет, на едно място да се съхраняват разработваните през годините разнообразни демографски тактики, те да са общественодостъпни и при нужда от тях да се взима най-хубавото и да се надгражда. В демографията не би трябвало да има партийна политика, а последователност, тъй като постигането на мечтан резултат надвишава не един, а няколко управнически мандата. Когато като общество решим този проблем, ще тръгнем още по-уверено към демографската проблематика.

- Кои райони в страната ни съставляват „ демографски пустини ”?

- За страната като цяло проблем са районните несъответствия. Най-изразени са в Северозападна България и планинските райони, да вземем за пример Родопите. За да решим този проблем, би трябвало да наблегнем върху развиването на районната инфраструктура, най-много на връзките, само че не е без значение и положението на опазването на здравето или на образователното дело, тъй като то образува бъдещата професионална реализация на работната мощ.

- Защо, съгласно Вас, над 1,1 млн.млади българи нито работят, нито учат?

- Неслучайно загатнах образованието. Традиционно се приема, че демографските проблеми са последица от икономическите такива. Този мироглед обаче би трябвало да се надгради, тъй като в Западна Европа, където стопанската система е в по-добро положение от българската и стандартът на живот е по-висок, в действителност раждаемостта е по-ниска. Така стигаме до ценностната система, огромна част от която се образува в учебно заведение. Сегашните неработещи млади българи са и неосъществени родители, а те са вчерашните възпитаници. Това им държание е най-обективната оценка за съществуването на проблеми в образованието. Днешните възпитаници ще бъдат утрешната работна мощ и родители. Ако желаеме да имаме бъдеще, тук би трябвало доста да внимаваме. Съдържанието на всеки предмет, на всеки урок, би трябвало да бъде преценявано през оценка на демографските резултати от него. Ако се насажда нарцисизъм, консуматорство, самостоятелна конкуренция, в случай че децата не се възпитават на родолюбие, дружност и приемливост, това ще даде отражение върху бъдещото им трудово и демографско държание. Да обърнем внимание на един съпътстващ факт – към този момент не останаха български учебни заведения със лични училищен столове, където да се предлага готвена храна. Децата всеобщо ядат нездравословни храни, от тук идва неналичието на хранителен режим, затлъстяването, заболяванията на храносмилателната система, това се отразява на бъдещите репродуктивни функционалности. По този проблем на процедура нищо не се прави.

- Много хора си приказват, че България „ отива на затриване “, а българинът щял да стане „ заплашен тип “, по този начин ли е в действителност?

- Първо да кажа, че няма точна формулировка за българин. Ние сме артикул на комплицирана етногенеза, на сливането на локално население с прабългари и славяни. Имаме примеси от кумани, печенеги и какво ли още не. Някога всички тези хора са били горди да бъдат българи, изпитвали са почит към българската държавническа традиция и нейната просвета. Доскоро се смяташе, че в изискванията на неолиберализъм тези морални категории отмират, само че не щеш ли в глобализацията еднополюсният модел бе сменен с многополюсен. Всъщност с цел да има развиване, би трябвало да има конкуренция, другояче системите се израждат. А с цел да бъдем устойчива система, явно е, че още дълго време ще разчитаме на морални категории като национализъм, обич, семейство, дълг.

- Да погледнем и към прилежаща братска Македония, поради вашата експертиза в тази област. В РСМ избраха Гордана Силяновска, това по какъв начин ще се отрази на живота на нашите сънародници там, ще спрат ли да ги тормозят?

- Ако зависи единствено от ръководещите, такива шансове няма.

Техният смисъл на битие е антибългаризмът.

Тук ще тълкувам мнението на един американски анализатор, който споделяше, че до момента в който в Македония има българско съзнание, постоянно ще има антибългарска политика. Ще направя противоположния извод, тъй като в него е нашият късмет – щом има антибългарска политика, значи към момента има незаличено българско съзнание. За благополучие през днешния ден политиката в Скопие не зависи единствено от ръководещите. Много е значимо каква ще е позицията на Европейски Съюз. Засега няма оттегляне, само че това не е задоволително. Необходимо е да се надгради посредством създаването на европейска стратегия за същинско демократизиране на Северна Македония, да се основат самостоятелни медии, да се разработят стратегии за съдействие с организации от гражданския бранш, да се осъществя инфраструктурната съгласуваност по Коридор № 8. Естествено, че Скопие ще саботира всичко това, само че на нас какво ни пречи да изградим българския сектор! Само тогава хората край Вардар ще почувстват съществуването на някаква опция, сега са в задния сръбски двор, който е без излаз. В него не просто бият, само че могат даже и да убиват непослушните. Това е ужасно.